Книги

Първата книга на Юлияна Антонова - Мурата "Моши моши, Япония" представят една Япония като място, където вниманието към другия и грижата за красотата са издигнати в личен култ. Япония, в която майсторите у дома почистват след себе си със снежнобяла кърпа, бакшишът не съществува и дори императорът се явява на проверочен изпит по шофиране. Япония, превърнала се във втори дом и родина на една българка, за която красотата на света живее между величествената планина Фуджи-сан и деликатното ухание на полския синчец в Тракийската низина, тя е в трептенето на японския клен и гальовния шепот на софийските кестени, в изисканата простота на японската вишна и опияняващия аромат на българската роза... Япония като никога досега.
„Моши моши, Япония“ е емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, видяна и преживяна от Юлияна Антонова-Мурата по време на нейните повече от две десетилетия живот там. На нейните страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна, която сега наистина ще усетите лично... Така, както може да я разкаже приятел, който я обича.

“Уки уки, Япония” е втората книга на Юлияна Антонова-Мурата след “Моши моши, Япония”, превърнала се в бестселър и спечелила сърцата на хиляди хора по света. Това е един емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, на чийто страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна. Разберете Япония така, както може да я разкаже само приятел, който я обича и чувства като свой втори дом и родина.

„Уки уки“ е чувството, когато човек подарява внимание и обич, когато дарява с радост и с усмивка другия, усещането за отърсване от страха и съмненията, когато поднасяш без разлика на дeстанции и възраст своята лекота в сърцето и ти я върнат, за да я дариш на друг. То е да предаваш това усещане на близки и непознати и те да ти го връщат. То е да се рееш в облаците, да си над страха и страданието, да летиш с усещане, че някой те харесва, че те обича и ти като щафета да го върнеш на него и на всички около теб.  Това усещане е уки уки.“